Сетих се да вдъхновя с тази гледка 🌿🏡🌊
Ей така, опознаваме непознати местенца💙. Гледката е от полуостровчето Бурци в Скиатос. Някога тук е имало Венецианска крепост, а сега под иглолистни сенки ти се разкрива ей такава красива гледка към целунатите от слънцето бели, гръцки къщи. На върха му, който е на около 10 минутки пешеходно разстояние от крайбрежната, пийнахме по една освежаваща лимонада, в комбинация с едно от най-вкусните Милфьой, което съм яла и всичко това на фона на чил музика, компанията на скали и кактуси. Магията на красотите по света, приказно...
Къде ми се иска да съм сега 🧡
Още търсим локация и идейки приемам всякакви🌊⛵️ Претенциите обаче са ни не знам дали ще ми стигнат разрешените символи тук.. Та, да не е комерсиално, да не е пълно с “байганьовци”, да е близо, но да не е Халкидики и всички популярни наблизо, пълни с горните, хем да е далеч, ама не толкова, може и да не е с ферибот, да е диво, пусто, красиво, тюркоазено, спокойно, с безлюдни плажове, които обожаваме, скали, около които Р.се гмурка, вкусни заведенийца и китни улички за дълги разходки.
П.С може и да не е Гърция, но да е всичко в едно от изброените💛 Знам, не сме претенциозни, за това и още не сме “букнали”. Тази година пътуванията ни са под този надслов, но пак е яко, вълнуващо, без очаквания и въпреки бързането в търсенето, знаем, че нашето местеце ще ни намери 💛. А снимката е от заливът Агиос Йоанис, над който на скала се намира църквичката от филма “Мамма Миа”. Бяхме наели лодка и видяхме куп красоти около остров Скопелос, та мечтаем за нещо подобно 💙🌊🛥🐳👩🏻👨🏻🧳🗺
Любима снимка 💙 Пълна с красота, пред която си безмълвен.. От тези моменти, в които стоиш и не вярваш на очите, на това как, и от кого е създадено... И понеже съм на морска вълна и “Да”, както се казва “Не си се върнала още, а мечтаеш за следващото”. Ами всяко пътуване си е като опиат, опианявате за още и още красиви гледки, местенца, моменти за запомняне. А и още не сме “букнали” традиционната ни дълга ваканция, от която да “съберем” септемврийско Лято и въобще не знам на къде ще ни отвее вятъра. Та, днес пренасям със снимка от миналогодишното ни бягство до остров Скиатос. Чудя се как чак сега си намери местенце тук тази дива, тюркоазена гледка, до която се докоснахме след каране из прашни пътища, през гори, вятър в косите и усещане за свобода. Както и много ходене из кактусови пътечки, лакатушещи измежду скали. Рая си е тук на Земята, хора .. В тези моменти 💙
