Изпратих те Августе

Изпратих те, Августе 💛 .
Със слънчевите ти, парещи лъчи, солените люспички по кожата, песъчинките навсякъде, парещите такива петичките, охлаждащите ги вълни, на които не им омръзва да идват и да си отиват, чувството на свобода, непринуденост, сливането с природата, камъчетата, полъхът, онези градски, прохладни вечери покрай лампичките на тераската, и планинските такива, сред летните-памучени облачета, над гората в близост. Босите крачета, озарените раменца и онази мургава разлика.

Рай си, Лято, всички те обичаме, някак защото ни сгряваш душичките. И така до следващата година по същото време, те чакам, да ми сложиш онази усмивка от любимото място, пак да ме върнеш към достатъчността на детайлите ти като пенливата дантела сини води, обагреното небе на залез, полъхът, който небрежно подрежда косите ти и те обгръща като топла, уютна прегръдка.

Изниза се, пурпурно иззад хоризонта, изпратих те с благодарност, че ни се подари. А днес, носеща летните белези, скъпите, сторени споменчета, те посрещам Септември. Жадувам за горещите ти, цигански дни , оранжевите ти белези и да видя какви си ни ги забъркал..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s