Тези сутрини у дома

Дом, сладък дом🌸 Утрини с аромат на слънчево погалени планински рози.. Ами, здравей нов ден 💕☕️☀️

Из улиците на града – любима стара София

В тези редове споделям запечатаната атмосфера на София от любимите градски разходки.

Вдъхновение ми е да се лутам ей така между старите сгради и централните улички на града и да го виждам с тези очи. Да се изгубя в собствения си град и да намирам или преоткривам сградите.

Ами прекрасна ни е „Расте, но не старее“, напротив, разхубавява се.

Красива е,нали ?

#GERDÁNA

Пирот – красиво бягство в близост до София

Днес в блога споделям кадри от разходката ни до Пирот и околностите. Тази седмица си откраднахме два дни и отскочихме до близка Сърбия. А в редовете отдолу споделям красивото кътче, в което отседнахме, както и къде се отбихме. Локацията е изключително близко до София и подходяща ако ви се прииска едно бързо, пътешественическо бягство от града.

Първа спирка обяд в Лукавица.

Запътваме се към Пирот, локацията, която сме планирали. Намира се на около час и половина от София. Тъй като обаче в момента има ремонт на магистралата, пътят се удължава като време, заради преминаването по стария път (Сливница/Драгоман) . До самия град отидохме само за малка разходка. През останалото време се насладихме на местенцата отдолу…

Хотелчето. Комплексът – Нишавска долина , в който отседнхаме открихме в интернет. Запазихме по телефона. Оказа се китно кътче, на около 5 минути от Пирот с кола. Организиран е чудесно. Състои се от къщички за настаняване, сграда – ресторант и градина, като всичко това е сред зеленина, дървета, цветя и много птички.

Сладката ни тераска

Залезите и птичките, които дори и да не се чуват от кадъра, бяха магични.

Това бе нашата къщичка.

Храната и обслужването също бяха страхотни..

Отбихме се и до някои забалежителности в града и околието.

Крепост Момчилово кале / Момчилов град – намира се в Пирот. Входът е безплатен и отнема около 15 до 30 минутки за разглеждане.

Темски манастир св. Георги. Намира се на около 20 минутки с кола от Пирот. Пътят е през приказно дефиле. Скали, гора и река…

Погановски манастир. До него стигнахме за около 30/40 минутки с кола. Пътят, лакатуши през завойчета и отново е сред природа.

Обядът. На самия главен път, на който се спира за да се стигне манастира седнахме в Ресторант „Погановски манастир.“

Това бяха кадрите от кратката ни разходка до Пирот и наоколо. Заредихме се с емоции, много горещина, а някои любители и със сръбски вкусотии. Хотелчето бе много красиво организирано, а в близост имаше какво да посетим и то сред красива природа

#GERDÁNA

Ела с мен до Истанбул

Истанбул е една от дестинациите за посещение, която се „роди“ в движение. Супер на шега го решихме, а се получи усмихнато, цветно, слънчево и с аромат на Ориента пътуване, за което разказвам в редовете отдолу. Тръгваме ли ?! … ♡

Пътуването започна така :

4.10 часа е, предварително сме наели бус, който бе адски голям и удобен. Първоначалният ни план, тъй като бяхме седем души, бе да пътуваме с коли, но в последствие преценихме, че ще ни е много по-забавно и комфортно да сме всички заедно.

Пътят бе много хубав, използвахме навигация и се движихме само по магистрала. Забави ни единствено престоят на границата (около час и половина). Движението след влизането в самия Истанбул също ни отне малко повече, поради трафика от големината на града.

  • Нещо важно за движението с личен автомобил е да закупите винетка. Ние пропуснахме първото местенце, но на около 25 км. след границата закупихме такава (HGS). Поставя се в центъра на стъклото, а системата на отчитане е чрез камери. Най-скъпо е преминаването през мостове и в тази връзка на границата ни предупредиха да заредим около 50 лири и повече, за да сме сигурни, че навръщане няма да имаме неплатени зони и съответно глоба.

Пристигаме в 12.30ч. Хубаво бе, че имахме възможност да оставим бусчето съвсем безплатно в близост до хотела. Предварително бяхме прочели, че автомобилите често се крадат тук, но в района ни бе много спокойно и нямахме проблеми. Хотелът ни предлагаше и паркинг, но с неработен ден Неделя, в който отпътувахме, за това го не го използвахме.

Хотелът Sayeban Gold Hotel пък съвсем случайно откри Р. чрез Booking. Бе нов, модерен, комфортен и чист, с прекрасен последен етаж, от който се открива страхотна гледка.

Кварталчето ни. Бе в централен район, но в спокойна уличка, на около 6,7 минутки пеша от музей Св.София и Синята джамия. И в близост до много магазинчета и заведения.

Визия ден първи. Този път, реших да не създавам нови визии и да залагам на нова колекция, а на нещо, което не съм носила, и просто реших да съчетая неща, с които разполагам. Съчетах стари с нови, удобни и каращи ме да се чувствам хубава, себе си и… мисля се получи.

Пременени и освежени поемаме към локациите за посещение. Не успях да видя почти 50 % от това, което бях набелязала, признавам има много #Instagramable такива, нооо тъй като бяхме група, макар и приятели, реших, че не е удачно да предлагам желани места само от мен, а се съобразих с популярните такива, които всички искахме да видим. Не съжалявам, защото имам още един повод да се върна отново и да им се насладя. А ето и към кои местенца се запътихме.

Парк Гюлхане. Четох за него, че през Пролетта е най-красив, заради засадените лалета. А някога е бил част от градините на двореца на османските султани. Заснела съм един мини фонтан под формата на книга, статуята на Ататюрк, а най-голямо впечатление ни направиха настилките, направени от подредени на ръка камъчета. Какъв труд само…

Музей Св.София или „Църква на светата Премъдрост Божия“. Опашката не бе голяма, билета струваше 60 лири и го закупихме на място. Дълго време е била християнска катедрала, в последствие джамия, а днес музей. Четох, че Ердоган иска да я превърне в джамия, но решението остава на Юнеско. Какъвто и да е статутът ѝ, сградата е много красива и величествена. Успяхме да се качим и на втория ѝ етаж през коридор-лабиринт, но е широк и не бе коустрофобично. Нещо интересно, ухаеше на котета в цялата сграда, срещнахме няколко и установихме, че явно си живеят там.

Площад Султанахмет. Намира се между Света София и джамията Султанахмет или така наречената Синя джамия. Осеян е с продавачи на кестени, царевица, гевречета и пейки за почивка.

Синята джамия / Султан Агмед джамия. Във времето, това е първата джамия с шест минарета в османската империя. А е наричана синя, заради цветовете си – син,зелен и бял изникски (Изник е център на керамичното производство в Турция. ) порцелан, които са вградени в стените ѝ.

Храната. За храната, не знам какво да ви похваля. По-натам ще спомена и някой местенца, които ми харесаха и препоръчвам, ако се запътите натам. Стилът кухня може би не е моя. Наблягах на хлебчетата с билково масло и хумуса.

Турският чай. От него пийвах. Сервираха ни го след хранене, навсякъде, като комплимент или традиция, но жеста е много хубав, тъй като си е нещо типично.

Подправките на вяско ъгълче. Навсякъде са и придават един особен аромат на града, разхождайки се. На всяка стъпка ухаеот безброй магазинчетатат за насипни чайове, билки, сушени плодове и всичко е толкова цветно и толкова хармониращо с цветовете на града.

Капала Чарши. Отскачаме до една от най-популярните забележителности в Истанбул, а именно пазара. Интересна точка е, признавам. Ориенталския дух там е жив. Влизаме в изрисувани с типичните за района краски по стените на лабиринти и аркади. На входа проверката е със скенер. *Дръжте чантите си в близост, с цел сигурност, поради огромната лудница от хора. Направи ми впечатление, че макар и посещавана от стотици туристи мястото е занемарено и неподдържано. Освен многото магазини за дрехи, отново срещаме много магазинчета за подправки, сладки неща, типичната керамика и цветно стъкло. А ето и атмосферата и цветовете на Капала Чарши..

Шафран…

Вътре имаше и ресторант на така популярния господин със солта 🙂

Сладости по улиците. Тези акценти, вкупом с подправките и килимите са се запечатили в съзнанието като символи от всеки ъгъл, някак дооцветяващи цветния облик на Истанбул. Лукуми, лукуми, баклави, кадаифи, аранжирани колкото се може по-грандиозно и шармантно ..

Сюлейманийе джамия. След Капала Чарши се отправихме към нея. Бе на стръмна, висока част, като от нея се открива страхотна гледка към Босфора. Отново е много голяма и величествена. А около нея се оформя нещо като градина/парк със зелени площи, на които куп млади хора са си седнали на одеалца.

Нощен Истанбул.

Вечерите. Вечеряме със светлините и гледката отгоре. Заведението бе под „Мост Галата“, не останахме много доволни, за това и не отбелязвам името му. Но там те са много и можете да се потготвите за покана и „пазарене“, предлагане на отстъпка от всяко едно. Като един любител на анасоновите нотки (знаете ме) не пропуснах типичното „йени ракъ“ – нещо като гръцкото узо. Плодовете и чайчето комплимент, отново не ги пропуснаха. Казвам ви,много мили бяха навсякъде, особено чуейки, че сме българи а.к.а „комшо“ (усмивка) .

Визия ден втори. Отново избирам нещо,каращо ме да се чувствам себе си (особено типичната бяла тениска), но и стилен вариант за улиците и разходките на Истанбул.

Местни закуски. Запътваме се към местенце, в което вече нашите приятели са седнали – Mom’s Corner Restaurant . Там се потапяме в типично местен, ориенталски дух, под звуците на традиционна музика, заобиколени от хилядите цветове във възглавниците, килимчетата и цялата астмосфера. А на самия вход, жена приготвя на ръка, пред очтите на минувачи и гости на заведението Гюзлемето, което поръчано. Това е типична турска закуска, представляваща разточено тесто, запълнено със сирене или друго. Имаше такива със спанак, картофи или пък месо. Беше много вкусно, а най-много ме впечатли приготвянето на място.

След закуска се запътваме към градския транспорт и следващата ни точка за посещение.

  • Нещо важно. Градския транпорт е много удобен, чист и комфортен. Първоначалната идея бе да вземаме единични билети за всяко пътуване, но в последствие служител от спирката, който бе много мил и отзивчив ни препоръча да закупим карта. Заредихме я с ориентировъчна стойност на билетите, които преценихме, че ще използваме и един от нас чекираше всеки поотделно. Дори и при транспорта навън (например трамвай) , имайте предвид, че в началото на всяко спирка има охрана и пункт за преминаване на пътници, на който билета/картата е задължително да бъде чекирана.

Дворецът Долмабахче. Най-големият дворец в Турция. Изключително красиво място и ми се иска да ви разкажа малко по-подробо за потапянето ни в атмосферата му. Отделете си малко повече време, защото си заслужава. Входът е свободен, но има малка опашка на пункта за преминаване заради много турсити.

Посрещат величествени порти, красиви в детайли…

След тях още едно красиво предверие..

От тук започва градина с много цветя, храсти, дървета. Всъшност самото име „Долмабахче“ значело “пълна градина” .

Влизаме в двореца. Представете си Ватиканските музей, като организация. Т.е влизате и преминавате през множество зали и излизате след като сте преминали през всички такива. Дворецът е използван от султани и като резиденция на Ататюрк в последствие. Четох, че основната сграда, от която споделям и кадри се разполага на 45 000 кв.м. Вътре атмосферата крещи от разкош, лукс с онзи османски привкус, толкова шармантна, преминаваща от мрамори, кадифе, кристал, барок, ориенталски детайли, много злато и още и още… Интересна зала, е Централната, която през останалото време е затворена, но тъй като предстоеше събитие, успяхме да я видим. Там се намира полилей, подарен от кралица Виктория от Англия , кристален, с 750 крушки, тежащ 4,5 тона. А ето и още малко кадри от останалите зали.

Ето го и прочутото Кристално стълбище.

В един от коридорите пък имаше витраж, от който се виждаше една от основните порти по море. Открива се и гледка мечта…

Ето ги и емблематичните бели,метални порти от градината на двореца. Има и пейчици, на които човек може да седне и просто да се полюбува на всичко наоколо..

Разходка с корабче по Босфора. Нали знаете, някой бе казвал : „Ако не си се разходил по Босфора, нищо не си видял.“. Разходка между два континента, заслужава си. Силно препоръчвам, тъй като видяхме много прекрасни квартали, красиви и луксозни сгради, а да усетиш духът, движейки се по вода, знаете е магично…

Хванахме корабче от спирката в близост до дворецът Долмабахче, като закупихме билетче, струващо 20 лири.

Таксим. До площада пристигаме с фуникулар с картата за градски транспорт. Площада е осеян с много туристи, от него поемаме към една от най-попяулярните търговски улизи,започваща именно от тук.

Истиклял Кадеси. Или улицата, на която “ игла да пуснеш, не би могла да падне „. А е ето и какво имам предвид…

Или куп заведения, магазини, туристи и местни. Популярния червен, старинен трамвай също би могъл да се види тук.

На уличката седнахме в едно от най-вкусните местенца, преливащо от всякакви сладости, за най-вкусното кюнефе, което съм хапвала …

Кюнефето е традиционен, турски сладкиш от сиропиран кадаиф, гарниран с шамфъстък и… идва най-хубавото, запечен с моцарела. Това пък бе придружено от сладолед и всичко това поднесено по красив начин от сладкарници MADO. Адски вкусни са, отношението им е страхотно и поднасят храна за очите …

Краят на улицата пък се намира при..

Кулата Галата. До нея пристигаме на свечеряване.

Красива е, но най-хубавото бе, че докато ѝ се наслаждавахме, изведнъж от някъде се прокрадна позната мелодия. Оказа се хор от български дечица, дошли на посещение, събрали се пред кулата, които пееха „Въври народе възродени“. Така ни усмихнаха.

После поехме из кварталчето около кулата, много малки улички с арт магазинчета.

Кумкапи улица. Отбихме се до там за вечеря. Мястото предствалява няколко улички събиращи се на едно площадче, за заведенията са рибни. В последствие заради лудницата обаче се насочихме към кварталчето ни и вечеряхме там. Местенцето, не бе нашето.

Визия ден трети.

Още от закуските. Местенце, което препоръчвам и не само за сутрун е „Blu Kitchen“ . Свежо, различно, модерно и с адски дружелюбното момче сервитьор. Хапнахме омлети, турска закуска (нещо като интернационалната, с вчиско) и Пиде (в България Лодка) . Типично турско, представляващо тесто със сирене, кашкавал или пък зеленчуци и месо.

Църквата Свети Стефан или Желязната църква. Прекрасно местенце. Малка, кокетна, със страхотен олтар, иконопис и атмосфера вътре. Съвсем скоро е претърпяла ремонт и съм щастлива, че имахме възможността да я посетим.

В дворът ѝ пък имаше паметник на Стефан Богориди.

Споделям магични кадри от моментите вътре…

Още от цветовете на Истанбул. Килимите и керамиката на всяка крачка.

Мост на Босфора. По него поехме за да стигнем до другия континент.

Азиатската част. През нея само преминахме, за да посетим следващата подчертана дестинация. Следващ път обаче ще ѝ отделим повече време, тъй като ни направи впечатление, че е изключително чисто, организирано и носещо малко по-различен дух от европейската

Джамия Чалмъджа. Това бе целта ни в Азиатската част. Тази величествена джамия, виждахме и от центъра на града, това и ни накара да дойдем да я посетим. Тя е най-новата и най-голяма, открита през 2018г. Беше пълна с поклоници, но това не ни попречи да я разгледаме, да постоим малко в двора ѝ, а след това да се полюбуваме на гледката към цял Истанбул

Ами, казваме чао на това забързано, лудо, цветно, с аромат на ориенталското местенце – Истанбул, до което бихме се върнали отново..

Одрин. На връщане се отбиваме за бърз обяд и заснемам емблематичната за града – Селимийе джамия .

Добре сме си дошли заедно, ще се радвам пътуването с мен да ви е харесало, до нови срещи в пътешественически бягтства.. ♡

#GERDÁNA

Как декорирахме тераската ни за лятото

Лято е. А кой Дом няма нужда от кътче, в което да му се любуваме, да събираме слънчеви лъчи или пък да се зареждаме с прохладни, вечерни, летни мигове..

В следващите редове споделям как реновирахме тераската ни. И тъй като социалните мрежи преливат ли преливат от ремонти, а алелуя всеки нормален човек прави такива, реших да ви спестя целия процес. Запечатвах обаче почти всеки момент, с който бих могла да ви вдъхновя да направите нещо подобно и в своя дом.

Всичко започна през Март, когато Р. реши да обнови цвета на парапета на терасата.

Дотогава нямахме и идея тя да бъде обновявана. След ремонта у дома през миналата година подменихме пода, вкл. хидроизолацията и планирахме да поставим изкуствена трева или дървена настилка. Но така и не ни останаха средства и време да го направим. Една смяна на старата боя с нова обаче, бе началото на създавенето на красотата от кадрите.

Изшкурихме стария цвят, който бе сив и преди това, и го заменихме с по- светъл такъв. Но ни се прийска и пода да претърпи цялостна промяна. Така избрахме, отново по идея на Р. ( и инженерната му мисъл 🙂 да поставим двоен под. Той го постави, де. Беше изцяло решен сам да го направи, защото се оказа не много сложно, а пък достатъчно много като средства.

Гранитогреса поръчахме и пристигна от чужбина за около две седмици , а крачетата поръчахме от България. Не бе никак икономично като средства, заради качеството на камъка, но вярваме,че ще е добра инвестиция във времето. Монтирането им отне около 2 седмици, тъй като пода бе неравен, появи се и необходимост от изрязване на по-малки части, които специалист (плочкаджия с машина за водно изрязване) дойде, за да ни изреже и постави. Избрахме варианта двоен под заради единствената възможност да изравним нивото на пода.

Всичко бе прекрасно до момента, в който не осъзнахме, че слагайки плочките и изравнявайки пода, нивото се променя. Така парапета стана по-нисък и опасен за хора със страх от високо и дечица. За това се наложи да изрежем парпета и да го удължим, което налагаше закупуване на метал, майстор, който да го завари и такъв да го боядиса в цвета, който вече бяхме боядисали.

След обновения по-висок парапет всичко придоби един по-различен вид. И тъкмо си мислехме, че сме готови, когато ни се прииска да заменим старата иначе уютна, бяла пейка и мини масичка с нещо по-голямо и удобно, позволяващо излягане или събиране на куп приятели в прохладните, летни вечери.

Така се роди и идеята за меката мебел. Бяхме сигурни, че искаме да бъде от палета, заради уюта и лекотата, които внасят в декора на подобен тип тераси, които вече си представяте, че бях прегледала в Pinterest. Преминахме от идеята да я правим сами, което най-много искахме, до „Хайде да вземем готова, защото ще ни отнеме доста време“, до „Ще си я направим сами, много по-яко е“ .

Първоначално дори мислехме, че ще излезе и по-икономично като средства. Слагайки чертата към днешна дата, уверявам, че за същите такива, можете да вземете от магазините за дом и градина нещо по-малко, но готово и спестяващо време. Обаче чувството е несравнимо ако си си го направил сам, знаете …

Впуснахме се в лудо издирване на чисто нови палета, което завърши успешно с откриване в сайт. Свързах се с човека, който ги препродаваше, срещнахме се, подбрахме харесващи ни и ги закупихме.

Следващата стъпа бе транспортиране, складиране, изшкурване, боядиване, транспортиране отново у дома, подреждане и сглобяване. Като изключим транспортирането и боядисването, всичко останало направихме заедно с Р.

Остана ни само решението на меката част. Преминахме към търсене на платове и дунапрен, защото искахме отново да си я направим сами. След това обаче изчислихме, че с много малко, но ще ни излезе по-икономично като средства. Ще ни спести и време, за това открихме, и поръчахме готови възглавници в интернет сайт за аксесоари за дома. Дойдоха за ден, бяха интелигентно пакетирани. Зашити са прецизно и с ципове, позволяващи свалянето им за пране. Минус е, че не са от водоустойчив плат и нямат връзки за завързване към палетата.

След пристигането им оставаха само декор детайлите. Щастлива съм, че в цялостния дизайн на тераската ни стояхме зад идеята „без пластмаса“. Тя присъства само и единствено в лампичките за декорация. Всичко останало се постарахме да бъде в материали като дърво, метал, стъкло, текстил, които пък така балансирано кореспондират с темата на интериора сиво,бяло, пепел от рози в много светъл нюанс и дърво. Използвах много свещи, някои запазени стъклени бутилчици и бурканчета. Две запълних със свещи, една за декорация и една, в която съм поставила лампички. Така дадох нов живот на използвани нещица.

Добре де и тръстиката, която една вечер поставяхме до 1 през нощта. Луди, мечтатели за красива тераска…

И воаля, получи се едно уютно, греещо душичките ни местенце, първо от жаркото слънце (или поне докато не поставим и сенника, който сме взели) и като емоция, защото го направихме сами, по начина, по който искаме, харесва ни, близко е до домът вътре и до нас самите…

С много труд, търсене, визия, желание, вдъхновение и влагане на Любов, казваме здравей лятно местенце или добре си ни дошла реновирана красиво, тераске

Ще се радвам ако се вдъхновите и сътворите някое кътче и във вашия дом. Ей, такова да му замирише на човек на Лято …

#GERDÁNA

От къде набавихме всичко :

  • Двоен под: Гранитогрес : Досев Импекс ; Крачета – Будмакс
  • Палета : OLX
  • Възглавници за палета : Мега хоум
  • Аксесоари : лични вече използвани у дома възглавнички, рамка стъклени бутилчици и бурканчета , Jysk, Mr.Bricolage, Jumbo