Ела с мен до Венеция

Пътуването започна така.

Спомняте ли си онези лексикони от детските ни години? Спомням си, че когато бях малка и попълвах такъв на мое другарче в графа любими дестинации, винаги пишех Венеция. Не знам защо, може би още с детското си съзнание съм усещала магията й.

И така, отлитам, ще се видим там.

Отседнахме в Местре, градче в близост до Венеция, предпочитано от туристите, заедно с други градчета в сухоземната част на област Венето. Но за Местре ще си говорим малко по-късно.

Венеция я видях такава, слънчева, цветна, носеща магията на Италия в малките си закътани улички и лудницата на препускащите туристи, жадуващи да я опознаят.

Това е кадър, описващ емоцията към мястото или както моя последователка го нарече “Толкова щастлива снимка..”.

Материалът ще бъде малко по-различен, каквото бе и самото пътуване. Ще споделя с вас кадри, малко информация и толкова. Една спокойна като съдържание статия, която ще ви представи Венеция през очите ми. Няма да залагам задължителни места за посещения, програми по дни и т.н., защото и самото ни пътуване не бе такова.

С моето “travel buddy”, което си е буквално такова, заради еднаквостта в разбирането как да възприемем дестинациите, които посещаваме. Та, с него винаги сме с програма, казвала съм и преди. Предварително имаме свалени приложения за мястото, резервираме всичко много преди пътуването, набелязаваме забележителности чрез Google и Instagram. Планираме всичко по дни, а често и принтираме самата ни програма. Знаем също с какъв транспорт ще пътуваме, видяли сме чрез “street view” хотела ни, от къде ще вземем билети, къде има опашки и коя църква, катедрала, кула, музей искаме да посетим.

Уви, това пътуване не бе такова. Такова си го запланувахме, такова и се получи. Спокойно, насладихме се на атмосферата без да бързаме, уловихме си мигове, запечатахме популярните местенца и тези закътаните… и всичко това без да бързаме, без опашки и чакане. Някак много повече ми хареса.

• Базиликата Сан Марко – катедралната църква на Венеция.

Instagram/Facebook реалността за снимка е такава, а реалността на живия живот е в кадърът отдолу. Пълно с туристи, снимащи, хранещи гълъбите, почиващи си или пък пиещи напитка докато се наслаждават на красотата наоколо. На площадът пред катедралата и кулата, се намира и така популярното Caffè Florian. Много е приказно и приятно да изпиеш чаша ароматно, италианско кафе под звуците на жива музика.

 

  • Дворецът на дожите – много красива сграда в готически стил , намираща се точно до площад Сан Марко .

  • Мостът на въздишкитеисторията на името му се оказва,че не е свързана с любовна история и въздишки по нея. Въздишали са затворниците, отвеждани към своите килии, минаващи по този път, виждайки близките си и красивата Венеция.

А ето и как стигнахме до всички забележителности. Искахме задължително да видим Венеция по вода. Оказа се, че тръпката и  магията се коренят там… в шумът от вълните на Канал Гранде. Спомням си, че мама ми каза, че дълго време ще сънувам този шум и ДА, сега като си спомня за моементите, и го чувам. Особен е, влизащ в съзнанието…

За да се усети духът на цяла Венеция препоръчвам да бъде видяна и по суша и по вода. Това са два погледа, две различни гледни точки. По вода, се виждат забележителностите и красотите отстрани, а разхождайки се попиваш аромата на уличките.

Опциите по вода са гондола, водно такси, частно корабче или обществен, воден транспорт, наричащ се Вапорето.

На всяко едно може да се качиш още от първоначалния мост, до който се образува нещо като паркинг, където спират всички други движеши се превозни средства. А гондола може да се наеме и в почти всяка уличка във вътрешността или около забележителностите,

На нас не ни остана време за Гондола, което си е повече от повод да се върнем и да се оставим в ръцете на някой гондолиер, с карирана моряшка блуза и сламена шапка с плоска периферия. Описавайки го, осъзнавам колко е относимо към Венеция. Говорещо за нея в детайли….

dcd1968e-c226-4bdc-856f-68d4e47f00e6

Вапоретото е корабче, с което можете да обиколите цяла Венеция, да слизате и да продължавате разхождайки се или пак да се качвате.

Цената на еднодневна карта е 20 € (ние заложихме на нея) и включва използването на автобуси, влакове и вапорети. Има и такава за едно пътуване – 7€ в посочка или за дванадесет часа – 18€.

Картата за Вапорето е много важна – продават се навсякъде на цена между 2 до 4€. Там са описани всички линии. С Вапорето може да се стигне и до съседните на Венеция островчета – Бурано, Мурано и Торчело. Тази информация ми се иска да споделя, тъй като ние не срещнахме подробно описание никъде и мислехме, че можем да стигнем до там само с круизно корабче.

Цялата разходка из Венеция може да се направи и разхождайки се.  А аз, продължавам с кадри от нашите разходки и местенцата, на които се насладихме.

  • Базиликата Санта Мария дела Салуте – построена в знак на благодарност към Божията майка след избавлението на града от чумата. Покрай нея минахме с корабчето, а и съвсем случайно пеша. Нали знаете онези пъти, в които се разходждаш из закътани улички и хоп изведнъж се оказваш пред голяма забележителност. На стълбите пред самата базилика има много туристи, почиващи и наслаждаващи се на гледката към Канал Гранде.

13f78a9f-fcd0-47f0-b47d-5b04c997ea74

  • Мостът Риалто – един от най-старите мостове, издигащ се над Канал Гранде, препълнен с туристи, снимащи се или пък наслаждаващи се на гледката. Пикантното, което успях да разбера за него от един италианец, който стоеше до мен по време на полета ни е, че ако минеш под него с приятелят си, то ще се омъжиш за него. Но и да искаш и да не искаш, Вапоретото минава от там. На нас ни е рано, но все пак, на който му се е досключвало брак, бързо да запазва билети за Венеция.

3b91ff7a-0807-4a12-a9f7-bb58435fb832

  • Пазар риалто – емблематично местенце. Ние го посетихме пред затваряне и всички риби, сирена, мортадела, паста бяха прибрани, но пък уловихме цветовете на подправките, плодовете и купищата сушени домати.

241b56b9-9797-4a5b-b398-cfcccd29872f20966949-993b-47c4-997c-a9930241f37f

e9be7081-d885-4cee-acec-a57475816ad2

  • Тесните,закътани улички… на мен там ми е сърчицето ♥

 

  • Разходка по Канал Гранде – вече казах, че е задължителна. А оказа се, че почти всички седалки на гондолите са във формата на сърце. Колко романтично, нали ♥

f7eac07d-9181-498d-9efb-6d42937c621c

  • Сладолед с гледка към каналите – не може да сме в Италия и да не хапнем 23 456 пъти сладолед.
    Този пък е един от най #Instagramable, който сами се досещате беше набелязан предварително.

GELATOTECA SUSO

  • Обяд на Канал Гранде  незаменимо… гледка и шум от канала. Красота, щастие, това е♥

img_3916

200c009a-1e13-478b-9062-5b5125676f34

 

Ristorante Riva del Vin

  • Визията за разходка – при обмислянето на визиите за това ми пътуване. си представях нещо елегантно, но не натрапчиво, стилно и уважително красотата на Италия, Венеция и италианките, които дори на колела са стилни. Ето и детайли от стилът ми по време на пътуванете.

 

Специални благодарности на Credo Moda, без които визиите ми нямаше да бъдат толкова романтични и каращи ме да се чувствам като една истинска Italiana.

  • Магазини– разхождайки се из уличките, срещнахме от малки магазинчета, с китайски стоки и продавачи индийци, магазни от познатите ни брандове като Furla,Zara,Calzedonia и др., през типичните, в които се продават сирена, паста, хамон или пък сламени шапки, кожени изделия, произведени в Италия, магазини с традиционните за Венеция маски. Но познавайки Италия, не можеше да мине и без бутици на Chanel, Prada, Jimmy Choo и други.

 

  • Местре – адски китно градче. С малко площадче с часовникова кула на него, катедрала, куп кафетарии, джелатерии, тесни, италиански улички и заведенийца, в които да хапнеш паста,пица, пак паста, пак пица или пък любимите им сандвичи, ако ти се хапва нещо тестено 🙂 Има и много сладки малки магазинчета, отново има канали, а попаднахме и на затворен стъклен пазар, под който се помещаваха книжарници и цветарници. Спокойно и ухаещо на Италия градче с препускащи дами с колела, пийващи си местни и практикуващи любимото им “dolce far niente” ..

 

 

 

  • Остров Бурано, наричан “Цветният остров на Европа” – за него дори не знам какво да кажа. Цветовете говорят за красотата и магията му..Едно китно и уютно местенце, което обагря съзнанието ти. Толкова много, свежи и ярки, и разлини. Потапяш се в един цветен свят, такъв какъвто е всъшност. Защото : “The World Has Millions of Colors. Just explore.”… Да, просто трябва да ги изследваме, те са ни дадени.
    До островчето стигнахме с Вапорето. Успяхме да се измъкнем от шумотевицата на главните улици покрай канала и се лутахме из малките улички, лабиринти. Там наистина попадаш в такива, водещи те към китни малки площадчета пред входове на къщи. Пак продължаваш и пак, а пред теб безброй цветни фасади, сладки прозорчета с дървени капаци и развяващо се пране. Идилия, ама такава, италианска.

Processed with VSCO with k3 presetProcessed with VSCO with k3 presetProcessed with VSCO with k3 preset

 

Processed with VSCO with k3 preset

Бурано в една снимка…цветове, цветове и пране ♥

 

 

Trattoria Da Romano

 

Бурано, влюбена съм в цветовете ти ♥

И още от Венеция..

 

 

 

  • Вечеря с гледка към Канал Гранде – магични моменти, пак го казвам. Енергията и магията на Венеция в миг. Гондолиери, светлини… Италия един кадър.

03d1713e-5103-48b2-868e-076ce23cc0ea5bb205ab-7293-49ab-a5bd-619111c07dae

Trattoria Alle Burchielle

Ето от тук се сбогувах с нея.. Такава е Венеция през очите ми или емоцията ми чрез кадри. Знам, че дълго време ще ме държи. Точно както мечатана дестинация, която дълго време е била там в мислите си. А сега тези мисли реално са в съзнанието ти. За мен това пътешествие бе желано. Продължавам да твърдя, че има държави, носещи магия. За мен Италия е една от тях, и съм сигурна, че в минал живот съм живяла там. А сега в мен са толкова много цветове, ароматът на тесните, скътани от забележителностите улички, шумът на Канал гранде (който споменах, че мама ми казва, че ще сънувам дълго), дори глъчта на туристите от  препълнените Вапорети. Но най вече спокойствието на привидно, забързаните италианци, стилните италианки, каращи колела с кошници, бавното им наслаждаване на моментите с чаша Аперол в ръка, обикновените им, стари и опростени местенца за живеене, скрити зад размахващото се пране и дървени капаци на прозорците. Ами нямам какво друго да кажа. Много в малкото..магията, която ако усетиш, ти говори много♥

Благодаря ти, че дойде с мен до Венеция♥

#GERDÁNA

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s